„РАСПУТИН”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАСПУТИН
Лющен в бързеи, чукан от камъни,
труп изстинал изхвърли вода.
От Григорий Ефимич останало
много малко – едната брада!
Мъртъв. Раци в брадата ти вкопчени,
заледени галоши в леда.
Крачат двама жандарми, насочващи
коня с твоята тленна следа.
След шейната бълнуват вдовиците,
три княгини с царица в харем...
Помниш: твойта жена, белоликата,
те кореше: „Не ритай ръжен!”
Не! Под арка Разстрелна засели се
след мечтата горяща с кривак!
Слушай, тровен и давен, и стрелян ти,
кой те скри, за какво ли и как?
Затова ли, че страстно повличаше
таз, към графове горда била?
Че със селско доволство царицата
като кон от обор възседла?
Слез от хленча за святост на нравите!
Пред тълпата нахално излез!
Ти си пръв рушветчия в държавата,
пръв пияница, първият пес!
Помниш своите мисли как питаше:
„Май не мойто место съм заел!”
Гришка-Гришка! Високо прелиташ ти,
но къде ли ще кацнеш, орел?
По-добре да косиш сред просторите.
Да пощипваш слугини с разврат.
Пуришкевичи точат ножовете,
не подлагай си бичия врат!
Ех, ливадите с песен кръстосваше,
бе в коситбата силен и слаб!
Но в палатите княжески с лостове
доубиваха божия раб!
* Григорий Ефимович Распутин (1869-1916 г.) – монах и мистик, живял по времето на руския цар Николай ІІ, съпругата му царица Александра и сина им Алексей. Боготворен и ненавиждан, придобил огромно политическо и религиозно влияние в имперския двор, той е сред най-скандалните личности в историята на руската монархия. За да го убият, го тровят с цианкалий, стрелят в него, колят го, отново стрелят в главата му, след което го давят в ледените води на Нева.
Ударения
РАСПУТИН
Лю́штен в бъ́рзеи, чу́кан от ка́мъни,
тру́п изсти́нал изхвъ́рли вода́.
От Григо́рий Ефи́мич оста́нало
мно́го ма́лко – една́та брада́!
Мъ́ртъв. Ра́ци в брада́та ти вко́пчени,
заледе́ни гало́ши в леда́.
Кра́чат два́ма жанда́рми, насо́чвашти
ко́ня с тво́ята тле́нна следа́.
След шейна́та бълну́ват вдови́ците,
три́ княги́ни с цари́ца в харе́м...
По́мниш: тво́йта жена́, белоли́ката,
те коре́ше: „Не ри́тай ръже́н!”
Не́! Под а́рка Разстре́лна засе́ли се
след мечта́та горя́шта с крива́к!
Слу́шай, тро́вен и да́вен, и стре́лян ти,
ко́й те скри́, за какво́ ли и ка́к?
Затова́ ли, че стра́стно повли́чаше
та́з, към гра́фове го́рда била́?
Че със се́лско дово́лство цари́цата
като ко́н от обо́р възседла́?
Сле́з от хле́нча за свя́тост на нра́вите!
Пред тълпа́та наха́лно изле́з!
Ти си пръ́в рушветчи́я в държа́вата,
пръ́в пия́ница, пъ́рвият пе́с!
По́мниш сво́ите ми́сли как пи́таше:
„Ма́й не мо́йто место́ съм зае́л!”
Гри́шка-Гри́шка! Висо́ко прели́таш ти,
но къде́ ли ште ка́цнеш, оре́л?
По́-добре́ да коси́ш сред просто́рите.
Да пошти́пваш слуги́ни с развра́т.
Пуришке́вичи то́чат ножо́вете,
не подла́гай си би́чия вра́т!
Е́х, лива́дите с пе́сен кръсто́сваше,
бе́ в коси́тбата си́лен и сла́б!
Но в пала́тите кня́жески с ло́стове
доуби́ваха бо́жия ра́б!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
РАСПУТИН
В камнях вылуща, в омутах вымоча,
Стылый труп отрыгнула вода.
Осталась от Григорий Ефимыча
Много-много – одна борода!
Дух пошел. Раки вклещились в бороду.
Примерзает калоша ко льду.
Два жандарма проводят по городу
Лошадь с прахом твоим в поводу.
И бредут за санями вдовицами
Мать-царица и трое княжон...
Помнишь: баба твоя белолицая
Говорила: „Не лезь на рожон!”
Нет! Поплелся под арки Растрельины
С посошком за горючей мечтой!..
Слушай, травленный, топленный, стрелянный,
Это кто ж тебя так и за что?
Не за то ли, что кликал ты милкою
Ту, что даже графьям неровня?
Что царицу с мужицкой ухмылкою
Ты увел, как из стойла коня?..
Слизни с харями ряженых святочных!
С их толпою равняться тебе ль?
Всей Империи ты первый взяточник,
Первый пьяница, первый кобель!..
Помнишь, думал ты зорькою тающей:
„Не в свою я округу забрел!”
Гришка-Гришка! Высоко летаешь ты,
Да куда-то ты сядешь, орел?
Лучше б травы косить. Лучше б в девичьей
Щупать баб да петрушку валять,
Чем под нож дураков Пуришкевичей
Бычье горло свое подставлять!
Эх, пройтиться б теперь с песней громкою
В заливные луга, где косьба!..
Хоть и в княжьих палатах – да фомкою
Укокошили божья раба!
1935 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбиркак на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.